Нашата история

Ще пробвам

Летях над водата,превлечена от бялата светлина на един фенер.Исках да се докосна до тази светлина,защото знаех,че така ще науча отговора на въпроса си.Тогава някой скри светкината от мен-крадец ли беше или ме прадпази от жестоката истина?!

п.п. Хаха интересно ще е продължението

Но има ли значение дали бе истина или спасение, щом аз отново се понесох над водата в преследване на този фенер. Беше крадец, с черни дрехи и се носеше бързо във въздуха, като един студен вихъд някъде отвъд.... Аз го следвах, но не го настигах, той беше прекалено бърз...

Толкова приказно звучи, че не ми се иска да го продължа аз... Но тъй като никой друг не се е заел...

Бях загубила следа. И светлината угасна, и крадецът изчезна... Кацнах унило, прекратих полета си. Смисъл нямаше. Нито щях да науча истината, нито щях да науча отговора на въпроса си. А сега въпросите бяха повече - кой беше крадецът? Някой знаеше за мен, знаеше за въпроса ми, знаеше, че следя светлината. Някой искаше да ме спре! Защо? Трябваше да разбера...

Отчаянието и умората от преследването взеха превес над мен. Седнах на една скала и загледах унило отражението си във водата. Водата...та нали тя беше пазителката на всички тайни, нали в нея се криеха спомените, знанията и мечтите на всички...може би тя знаеше на къде е тръгнал крадецът на фенера, крадецът на моята светлина...

И сякаш водата беше чула мислите в главата ми,защото когато погледнах в нея за втори път светлината беше там.
Крадеца не беше откраднал фенера,просто аз си бях затворила очите за миг.
След като осъзнах това,вдигнах глава и погледнах на горе към звездното небе...