Заземяване

Как се заземявате? Какви техники сте чували?

Трябва ми нещо по-силно от обичайното. Нещо, което да ме задържи на това измерение, заедно със здравия ми разум.

Имаше една отвара.
Тя е следната:
Под деиствието на електро-лиза правиш кварцова Н20 ,след това я вариш с орехови 4ерупки и 1ч. лажичка NaCL (готварска сол).
Пиеш го охладено преди да напуснеш трупът си.




Авторска алхимична формула

Пробвал ли си я?

Явно се отразява на правописа...
Електролиза с кварц? абе по химия подремвах вярно, но все пак как става това?
Звездице, кажи какво СИ пробвала вече, че смяташ че ще ти трябва нещо по - силно.
Ъ да и още нещо, нали знаете, че за физическо напускане на тялото не може да става дума, а говорим за изместване на възприятията и разширяването им, което осезаемо е равносилно на напускане на тялото? За това и си мисля, че “котвата“ трябва да е по - скоро психическа, отколкото физическа. Пробвала съм с музика, с наистина СМРАДЛИВИ благовония и още няколко неща, неканонични но действащи.

Хахаха, не съм напускала тялото си. Не многа да го правя... все още.
Както и да е. Случиха ми се някои неща и тъй като не мога да разпределям равномерно енергията си (очевидно) се получи нещо като "пренатоварване". Мисля, че е важно да спомена, че беше вечер. Отделих се малко по-настрани от приятелите си (бяхме излезнали на разходка) и започнах един напев, който ми дава сила. Почуствах как земният свят изчезва. Ако бях продължила още малко щях да се пренеса някъде другаде, а знам, че не съм готова. Върнах се бързо при приятелите си, гушнах едното момиче и й казах да ме държи. По принцип се заземявам свързвайки се с дървета, но онази вечер не бяха особено дружелюбни... Дали защото просто не съм свикнала с нощтните енергии, или защото бяхме близо до гробище не знам. Не помня как точно се оправих, но не ми се случва за първи път и не е особено приятно.

Звездица написа:

Хахаха, не съм напускала тялото си. Не многа да го правя... все още.
Както и да е. Случиха ми се някои неща и тъй като не мога да разпределям равномерно енергията си (очевидно) се получи нещо като "пренатоварване". Мисля, че е важно да спомена, че беше вечер. Отделих се малко по-настрани от приятелите си (бяхме излезнали на разходка) и започнах един напев, който ми дава сила. Почуствах как земният свят изчезва. Ако бях продължила още малко щях да се пренеса някъде другаде, а знам, че не съм готова. Върнах се бързо при приятелите си, гушнах едното момиче и й казах да ме държи. По принцип се заземявам свързвайки се с дървета, но онази вечер не бяха особено дружелюбни... Дали защото просто не съм свикнала с нощтните енергии, или защото бяхме близо до гробище не знам. Не помня как точно се оправих, но не ми се случва за първи път и не е особено приятно.

как го направи? :]]